ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ В БРЕЗНИШКО
Населението на Граово – Брезнишкия край, има богат духовен живот и непреходни културни традиции. Този край е един от най-интересните във фолклорно отношение, със съхранен колоритен диалект и архаични форми, разкриващи богатството и красотата на родния език.
Най-забележителни прояви на местния фолклор включват: обредната поезия, танца, музиката, фолклорните игри /сурвакарските обичаи/, юнашкия епос.
От незапомнени времена в гр. Брезник се е съхранил и битува уникалният събор „Видовден”, който се провежда винаги на Видовден /28 юни/.
„ВИДОВДЕНСКИ ЛЕТОПИСИ“ – ФИЛМ ПОСВЕТЕН НА „ГРАОВСКИ СЪБОР ВИДОВДЕН“®2020
Съборът на Видовден е бил най-големият в Граово. Той се е провеждал от незапомнени времена на 15 /28/ юни на мястото Стари Видовдън, включено в обширната местност Кална бара, землище на с. Бабица, Брезнишко. Това място било маркирано с оброчен паметник. Най-ранни сведения за събора черпим от разказите на стари хора, чиито спомени се отнасят някъде около 50-те години на ХІХ век.
Срещу деня на събора жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението “Вида” /“баба Вида”/
Съборът на Видовден продължавал три дни. Първият ден бил за подготовка, за настаняване на сергиите, въртележките и др. Вторият ден бил истинският събор. На третия ден се разотивали всички съборяни, местни и пътуващи търговци вдигали сергиите.
С годините спонтанните изяви на съборяните като непосредствени участници в този най-голям за Граовския край празник, си отиват, заменят ги организираните фолклорни програми. Естрадата на събора „Видовден” дава възможност за изява на нови народни творци.
От 1977 г. Община Брезник организира Граовски фолклорен събор, като акцента пада върху многочасова програма, изнасяна на специално построена естрада в местността „Бърдото”.
От 1990 г. е възстановено името на събора „Видовден”. Сега той се провежда в града. Сергиите плътно са наредени от двете страни на чаршията. Програмата се изнася пред читалището, тя е запазила своя автентичен характер и статут. Съборът „Видовден” продължава да ни привлича със своите ценности, които не бива да бъдат пренебрегвани. Тяхна обща черта е стремежът към възможно най-голяма автентичност и неподправеност на изпълненията, проличава желанието за пълнота в показа на различните дялове от народното художествено творчество.
На този празник, така очакван и желан от жителите и гостите на града, граовецът излива душата си, възражда традицията, съхранява граовския дух.
Обичаят “Сурова” е един от най-жизнерадостните зимни народни обичаи в Брезнишко. Той се провежда всяка година на 13 и 14 януари – Васильовден, в селата от Брезнишка община, а дни по-късно се пренася и по улиците на града.
За обичая „Сурвакари”, в Брезнишко наричан “Сурова”, оскъдни сведения намираме у М. Арнаудов, Д. Мартинов и Хр. Вакарелски. Задълбочено изследване върху обредното съдържание на обичая в Брезнишко и съвременното му състояние е направила етнографката Цветана Манова. Нейно е и проучването, свързано със женитбената страна на обичая.
Сурвакарските игри водят началото си от далечни езически времена. Свързани са с културата на античното, вероятно тракийско население на Балканите, но носят и многобройни славянски черти.
Обичаят има древни езически корени и богата обредна символика. Той се прави за прогонване на злите сили, за здраве и плодородие.
Обичаят „Сурова” е запазил и до днес непроменена богатата си обредна символика – прогонване на злите сили, пожелания за здраве и плодородие.
В наши дни, в селата от Брезнишко – Кошарево, Долна Секирна, Ръжавец, Банище, Гигинци, Ноевци, Непразненци, Бегуновци, Слаковци, Сопица, Велковци, Садовик този народен обичай е жив и до днес. Той продължава да се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари /Васильовден по стар стил/.
В него участват млади мъже, деца и вече нерядко жени. Местното население ги нарича „суровишкаре”, „мечкаре”.
Нощта на 13 срещу 14 януари мъжете от групата се събират в някоя къща, преобличат се, слагат на главите си маските – ликовете и рано призори тръгват да обхождат всички домове.
През целия ден селата в Брезнишко се огласят от хиляди звънци. Това е един истински народен празник – всяка година от древни времена до днес.
Обичаят „Сурова” се посреща с изключителен интерес от местното население. Той ни дава ясна представа за богатството и жизнеността на народните обичаи, за индивидуалните особености и значение на местния автентичен фолклор.
Община Брезник, читалище “Просвещение” и читалищата от другите населени места в общината всяка година организират и пренасят празника и в гр. Брезник, за да може това уникално шествие, което ще премине по улиците на града да го видят и „гражданите”, да прогонят злите сили, с пожелание за богата реколта, здраве и плодовитост на хората и животните. Преглед на сурвакарските игри се провежда няколко дни след провеждането му в селата от Брезнишко. С ритуалния си богослов за здраве, плодородие и добруване сурвакарските игри превръщат този ден в най-красивия празник за жителите и гостите на града.
На този ден по улиците на града потича пъстроцветна река от чудновати вестоносци, танцуващи ликове и грохот на тежки звънци, дошли да възвестят по един уникален начин победата на доброто над злото.
Лазаровден или Лазарица се празнува на осмия ден преди Великден. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Той е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите в града, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на града.
Тодоров ден - В съботния ден от първата седмица на Великия пост отбелязваме Тодоровден. Празникът е смесица от християнството и езическото наследство, което е типично за българските религиозни обичаи. Всичко на този ден е свързано с конете, а най-атрактивната част са конските надбягвания, известни като кушии.
Организирането и провеждането на конните надбягвания се извършва от читалищата и кметствата в селата Слаковци, Велковци и Ноевци. Провежда се в местност между селата Слаковци и Ноевци.
Спасовден е народното название на християнския празник Възнесение Господне. Чества се 40 дни след Великден и винаги в четвъртък - последния, седми Велики четвъртък.
Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите (самодивите). Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване.
Читалищата от цялата община и църковните настоятелства отбелязват този ден с даване на курбан на оброчен камък в местността „Бърдото” .